Ще стана ли достойна
ръцете си, ако омажа с кръв?
Ще стана ли красива
косите си, ако окалям днес?
Ще ме приемеш ли сериозно,
ако роклята сменя с корсет?
Ще поискаш ли да ме погледнеш,
ако пред очите си издигна плет?
Ще стана ли достойна,
ако стана някой друг?
Ще стана ли красива,
ако си тръгна днес оттук.
Биляна Карадалиева
Лежи, очаква те и дебне.
Разсеяш ли се, всичко свършва.
Обикваш безразсъдно.
Замислиш ли се, всичко свършва.
Очите виж в тъмнината.
Премигват бавно и мълчат.
Не искаш дума да продумаш.
Промъкваш се и тръгваш
право срещу тях.
Отърсваш се, поклащаш се и ставаш.
Не помниш болката, нали?
Светът така устроен е, навярно.
Та безразсъден да си утре пак, уви.
Билянa Карадалиева
Разбий сърцето ми,
начупи го на парчета.
Смачкай всички чувства,
разкъсай ме жива.
Докосни ме докато изстивам,
поискай още, помоли за време.
Да ме боли, да хапе
и да вика до безкрай.
Душата си ти дадох.
Изгони я, затвори я.
Продай я на непознат.
И ме пусни.
Чупили са сърцето ми и преди.
Разбивали са мечтите ми,
разкъсвали са чувствата ми
твърде много пъти.
Нощите изглеждаха безлунни
без сърце, което да усети.
Дните бяха мрачно дълги
без душа, която да почувства.
Чупили са сърцето ми и преди.
Разбивали са мечтите ми,
разкъсвали са ме на части.
Но всеки път боли.
Биляна Карадалиева
Ръцете ми да стоплиш с дъх.
В прегръдките ти да се скрия.
Луната нова с тебе да открия.
Завий ме със последното одеяло.
Докосни ме както никой преди теб.
Само моето до твойто тяло.
Поискай ме усмихната и шумна.
Целунала, докоснала и дала.
От любов днес съм полудяла.
Рецете ми стопли със дъх.
В прегръдките ти ще се скрия.
Луната нова с тебе ще открия.
Биляна Карадалиева
Не търсих,
не очаквах.
Исках
и мечтах.
За някой като теб.
За истина,
целувки,
за красивата луна.
Не бягах,
не вървях назад.
Пожелах,
получих.
Повече от теб,
повече от мен.
Дъх затаен
и тръпнещо сърце.
Не търсих,
не очаквах.
Исках
и мечтах.
Светът дори
да се обърне.
Слънцето при мене
ще се върне.
Биляна Карадалиева
Почти, почти повярвах.
На себе си, на своето сърце.
Почти бях убедена,
че пак не съм сама.
Почти, почти повярвах.
Тъй харесах любовта.
Почти бях сигурна.
Че този път е истинска.
За малко да повярвам,
за много да тъжа,
че пак не искам самота,
не искам пак да съм сама.
Почти, почти повярвах в любовта.
Заплюх сама сърцето,
обляна във сълзи,
избягах пак сама.
Биляна Карадалиева
Какво правиш? Скатаваш се, отбягваш важни разговори, правиш се на ударен, ще се срещнеш с приятел утре, ще си поговориш с роднините след месец?
Ако си жив, разбира се. Какво трябва да ти се случи, за да разбереш, че е хубаво да живееш тук и сега? Сякаш ти е последният ден на Земята. Щото може наистина да е такъв.
Правим се на важни, на интересни, на недостъпни, намираме си тъпи оправдания, само и само да отложим нещата. Може да няма време обаче. Трябва ли да гледаш новините по телевизията, за да се убедиш, че няма какво да отлагаш? Трябва ли нещо лошо да се случи на твой близък, за да ти светне, че няма да си тук вечно? Глупаво, а?
Всичките години еволюция сме ги пратили по дяволите, като сме решили да си правим живота сложен и да не действаме така, както искаме. Играем игри, правим схеми, кроим планове? Защо?
Биляна Карадалиева
Снимка: www.sxc.hu
Ще счупя днес света.
Ще си поискам рестото.
И ще отлетя.
Ще скъсам белезниците.
Ще взема всичко свое.
Ще скоча от високо,
но едва ли ще летя.
Ще прескоча играта,
ще чакам на финиша,
ще пия до дъно,
ще гледам нищото в очите.
Биляна Карадалиева
Осми март е! Дали комунистически, дали празник на мама, дали денят, който изхранва цветарите за месец напред. Няма значение.
Осми март е! Ден, в който можем да поспрем за малко. Да спрем да бързаме, да погледнем към жените и да им благодарим, че са част от живота ни.
Нека днес позволим да ни отворят вратата, да ни носят на ръце, ако изкълчим крак и да приемем цветето, избрано с внимание.
Осми март е! Как се справят жените в този мъжки свят се чудя понякога. Трудно! Усилията са толкова много, напъните са безкрайни. Да докажем, че ни бива, че можем всичко, което могат и мъжете. Че и по-добре! Защо ни е? Ние сме жени – нежната половина на човечеството. Творческата й сила, изящната част от населението на планетата.
Можем да се правим на силни, на твърди и на можещи. Ще познаете тези жени по тъжните погледи, подранилите бръчици и пресилената усмивка. Някой трябва да им каже, че няма нищо лошо в това да си жена, в това да имаш нужда от подкрепа и обич. Няма нищо нередно да поискаш обич и подкрепа.
Осми март е! Честит празник на всички момичета!
Биляна Карадалиева
снимка: www.sxc.hu
Кървиш.
Разкъсан,
отегчен.
И мрачен.
Крещиш.
Оплетен,
препъваш се
и падаш.
Кървиш.
Без мен,
без теб,
без цвят.
Лежиш.
Не мърдай.
Не докосвай.
Погледни и бягай.
Биляна Карадалиева
