Твоето мнение в твоята община

Май разбрах защо не потръгват нещата по нашите ширини. Стана ми ясно защо нашият глас като управлявани все остава нечут и защо нашето мнение си остава само наше и си го мърморим вечер у нас.

Всяка община си има годишен бюджет, нали така. Той се определя от разни хора, избрани от нас, доколкото знам. Обаче има нещо такова като публично обществено обсъждане на бюджета на общината. Така разбрах. Та, значи. Отиваш в общината, ако имаш желание да си речеш своето мнение как и защо да се харчат едни пари в различни сфери.

Ако много искаш да дадеш идея какво да се случва в сферата на здравеопазването в родния ти град, отиди в сряда, точно в 10 часа сутринта в една зала в общината.

Идеално е измислено, нека проведем публични обсъждания с активните граждани в работен ден и работен час. Тъй ще сме сигурни, че никой няма да дойде.

Имало нулева посещаемост, казват от общината. Изненадващо!? Може би защото по това време баба ми е свободна, но ходи на пазар за зеле.

Аз от политика не разбирам, ама от прецакване – много.

Необсъдилата публично,
Биляна Карадалиева

Писмо до добрия старец

Всяка година пиша писмо на Дядо Коледа. Викам му Дядо Мраз, но той е широко скроен и съм сигурна, че не се сърди.

Не искам кукли, електрически влакчета и акордеони. Искам простички неща за себе си и близките си. Тази година пак му написах писмо. Този път бях егоистична и си поисках това, което би ме направило много щастлива. Сигурна съм, че ще го получа. Не защото Дядо Коледа и голям добряк, а защото съм изразила намерението си.

Всъщност никое писмо, което пишем, не е за някой друг. То е предназначено само и единствено за нас. За да разберем какво искаме да кажем на себе си. Как се чувстваме, какво ни липсва и какво ще ни направи щастливи.

Затова аз решавам да пиша писмо до Дядо Коледа повече от веднъж годишно. Всеки месец ще пиша, за да “сверявам” часовника си къде съм, какво имам и как се чувствам. И кое може да го промени

Това е функцията на празниците – да намерим време за себе си. Нищо не ни пречи да направим всеки ден празник.

Биляна Карадалиева

Една голяма усмивка

Усмивките били безплатни… Така казваше някой някога, когато искаше да ме накара да не съм тъжна. Тогава му вярвах, но не съвсем. Сега обаче вече съм убедена, че една единствена усмивка може да струва страшно много. Трудно е да се насилиш да впрегнеш лицевите си мускули за точно тази мимика. Трябва ти предватителна подготовка, приятна обстановка и какво ли още не.

Не, аз не съм песимист. Просто си мисля, че за да можеш да разтеглиш устни в безкрайна усмивка, ти е необходим или много силен катализатор или поредица от факти. Замислял ли си се какво се случва в главата ти, преди да се ухилиш? Спомняш си някоя приятна история, чуваш гласа на приятел, сещаш се за вицовете на Къци?

Веднъж стоях два часа и лицето ми не изразяваше никаква емоция. Именно тогава осъзнах, че хич не е лесно да се усмихваш. Да се нацупиш е лесно. Цъкаш с език защото цените растат, токът поскъпва, комшията те е ядосал… Сигурно и ти се сещаш да още поне 10 фактора, които могат да те накараш да правиш всичко друго, но не и да се усмихнеш.

В такъв момент си спомни всички приятни неща, които са ти се случвали, всички хора, които са ти помагали, всички малки неща около теб, които са те радвали. Едва ли можеш да си спомниш всички тези неща, нужно ти е само едно, за да си спомниш, че си късметлия да си тук. Сега.

Биляна Карадалиева

Парещи бузи и треперещи ръце

Притеснение. Какво е притеснението? Знаем как се изразява. Често разхлопано сърце, незнание къде да си дянем ръцете, парещи бузи. Понякога заекване и трескаво мислене какво да кажем. Опитваме се да се отървем от притеснението, но вместо да си отиде, то се засилва. Тук обикновено грешим. Какво му е лошото да се притесниш? Какво пречи да се вълнуваш от нещо, което да ти отразява по този начин?

Следващия път вместо да се борим срещу трепетите си, по-добре да ги поздравим. Да им се зарадваме. Всяко усещене идва, за да ни покаже нещо. Не, не, че сме слаби. А че все още има събития и хора, които могат да ни докоснат толкова дълбоко, че да ни се отрази дори на физическо ниво. Какво по-приятно от това, че сме чувствителни и усещащи същества. Неслучайно годините еволюция ни е дала такива усещания, не е случайно, че точно определени неща могат да ни изкарат от равновесие. А всяко излизане от баланса е хубав показател къде точно е той – балансът.

Биляна Карадалиева

33 любовни истории за теб

Трудно ми е да представя нещо, което ми е толкова близко на хората около себе си. Затова ще съм лаконична и искрена.

Представям ви третата книга на Тихомир Димитров. Имате пряк онлайн достъп до нея ето тук. Тишо ще ви разходи на различни места, ще ви покаже различни гледни точки. Ще ви срещне с всички форми на любовта, за които се сещате. С много внимание. Ще ви разкаже “33 любовни истории”, а поне една от тях ще остави следа в сърцето ви. Сигурна съм. Приятно четене!

Биляна Карадалиева

Отново на 17

Онзи ден станах на 17. Отново. Не празнувах, защото когато си на 17, всеки ден е празник.

Няма нужда да се правиш на това, което не си. Чувстваш се на 17 – значи си на толкова! Животът е приказка, но ти вече си наясно какво всъщност представлява той. Ясно осъзнаваш всяко действие и причина. И можеш пълноценно да се насладиш на играта, която животът ти предлага.

Правиш всичко, което мислиш, че не можеш. Впускаш се в приключения, които изглеждат абсурдни. Забавляваш се от сърце без да мислиш за минало и бъдеще. Тук и сега. На 17!

Честит рожден ден. Не поглеждай в личната си карта! Ставаш на толкова, на колкото сърцето ти поиска. Дори да празнуваш за десети път.

Какво те прави щастлив

Няма значение на колко години си. Няма значение и къде си живял и къде се намираш в момента. Няма никакво значение с какво си се занимавал до сега, нито какво искаш да правиш след пет години. Единственото, което има значение, е да разбереш кое те прави щастлив в момента. Точно сега.

Луташ се, блъскаш се в брега на поредната си осъществена мечта или преминало приключение. Да, животът е пълен с приключения. Можеш да ги заобиколиш или да си обуеш маратонките и да се впуснеш в тях през глава. С усмивка и желание. Защото животът е играта, която е толкова красива, че може да се объркаш, че е истина. Не, не е Nintendo игра. Много по-съвършено хубава е, много по-реалистична, а никой не ти обяснява правилата. Част от приключението е да установиш какви са правилата. А те се променят постоянно, защото част от теб винаги се променя. Точно така – ти определяш правилата, ти сменяш жанра на играта, сменяш героите и собствената си позиция спрямо всички участници и ситуации. Как да се сърдиш на правилата, ако знаеш, че сам ги определяш?!? Затова е сложна тази игра, затова е толкова предизвикателна.

А най-невероятното е, че няма начин да я изгубиш. Пътят ти може да криволичи колкото си искаш, но крайната точка винаги е достижима. По един или друг начин. Въпросът е как да се насладиш на пътя и да си щастлив. Как да намериш прекия, прекрасен път, който те води към нови хора, нови преживявания и нови чувства.

Разбери какво те прави щастлив. Попитай себе си, ако искаш. Понякога е трудно, защото това, което те прави щастлив може да се промени, може да не се хареса на околните, може дори да звучи абсурдно. Избягвайки го, ще се чувстваш не на място, ще се моташ, ще сменяш настроение с настроение, докато сърцето ти се опитва да ти изкрещи какво иска да прави.

Когато си нещастен си дай време, малко самота и тишина. Успокой се, няма накъде да бързаш, няма с кого да се напреварваш. Благодари на живота за всичко, което ти е дал до сега и помоли за посока. Себе си. Така най-лесно ще разбереш какво ти липсва и какво ще те направи щастлив. А това е начинът да сътворим един по-приятен живот, по-красив път, по-невероятни преживявания и познанства.

Не забравяй, че дори да има облаци, то слънцето все още е там, нищо че не го виждаш.

Биляна Карадалиева

Към себе си

Твърде много неща могат да ти се случат. Толкова шокиращи за човешката ти психика, че дори да те накарат да се парализираш и да не можеш да мислиш трезво. Или изобщо.

Опасността да се пуснеш по течението, е че не знаеш накъде отива реката. Водата е толкова силна, че може да те повлече по невероятни пътища – през поляни, тиня, скали. Стряскащо е, че всичко е възможно. И вдъхновяващо. Щом най-големите мизерии са възможни, то възможни са и най-хубавите неща. Тези, които някои наричат приказни!

Ако кошмарите са на прага ти или дори в дома ти, то точно там могат да се намират и приказките.

Оказва се трудно да запазиш философската си мисъл в турбулентността на всичко, което може да ти се случи. Трудно е наистина, когато си затрупан в калта, да се надигнеш, да погледнеш нещата като страничен наблюдател и да си спокоен.

Как да си спокоен когато крехкият ти свят, който си градил години наред, се срине със земята за часове? Безсмислено е да се престараваш да търпиш всичко, в което си се набутал. Понякога е най-добре да се отдръпнеш и да бягаш, за да спасиш себе си. Преди да си се увлякъл в новата, сложна и потискаща игра, която животът ти предлага.

Дори да изгубиш всичко, не бива да си позволяваш да изгубиш себе си. Компромисът със себе си е най-голямото предателство. Можеш да преживееш предателството на всеки друг – на приятел, любовник или приятел, но да го направиш сам, е самоубийствено.

Нощта е най-тъмна преди зазоряване. Така казват. От теб се иска само търпение и усет, за да дочакаш подходящия момент да се оттеглиш от мрака и да се порадваш на слънцето.

Биляна Карадалиева

P. S. Ако виждате снимката размазана, проблемът не е във вас. Често виждаме неясно околните и дори себе си

На края на света започва началото

От твърде много емоции може и да не ти се споделя. При мен така се получава. Как да отсееш най-интересното, когато животът те засипва с всичко, което не си очаквал. Проблемът да нямаш очаквания е, че доста се изненадваш от резултатите на действията си.

Тази публикация няма да има снимка. Снимките не умеят да показват действителността такава каквато е. Изкривяват я по един особен начин.

Казват, че по-голямо кино от живота няма. Вярно е И когато решиш, че си затънал до уши в помия, се появява пролетното птиче, дори и да е есен.

Биляна Карадалиева

Нов свят, нова вселена…

Дойде денят, в който за пореден път се срещнах с чужда култура. Чужди хора, чужда земя, чужд дъжд. Интересно как морето навсякъде сякаш е едно и също – своенравно и успокояващо.

Дните са интересни, изпълнени с толкова много впечатления, че дори забравяш да ги отбелязваш. Дори дъждът не може да те спре да продължаваш да попиваш с поглед прекрасните нови хоризонти.

А всеки получава това, което си е поръчал. Приключения, трудности, усмихнати хора. Светът е прекрасно място, жалко, че почти не го познаваме

Биляна Карадалиева