Срещнах.
Тръгнах.
И отплавах.
Отпих.
Ликувах.
И затварях.
Лежах.
Издишах.
И се смях.
Целунах вятъра,
поисках прошка.
Замлъкнах.
И заспах.
Биляна Карадалиева
И отплавах
Твоето мнение в твоята община
Май разбрах защо не потръгват нещата по нашите ширини. Стана ми ясно защо нашият глас като управлявани все остава нечут и защо нашето мнение си остава само наше и си го мърморим вечер у нас.
Всяка община си има годишен бюджет, нали така. Той се определя от разни хора, избрани от нас, доколкото знам. Обаче има нещо такова като публично обществено обсъждане на бюджета на общината. Така разбрах. Та, значи. Отиваш в общината, ако имаш желание да си речеш своето мнение как и защо да се харчат едни пари в различни сфери.
Ако много искаш да дадеш идея какво да се случва в сферата на здравеопазването в родния ти град, отиди в сряда, точно в 10 часа сутринта в една зала в общината.
Идеално е измислено, нека проведем публични обсъждания с активните граждани в работен ден и работен час. Тъй ще сме сигурни, че никой няма да дойде.
Имало нулева посещаемост, казват от общината. Изненадващо!? Може би защото по това време баба ми е свободна, но ходи на пазар за зеле.
Аз от политика не разбирам, ама от прецакване – много.
Необсъдилата публично,
Биляна Карадалиева
Ако боли
Ако боли,
то ще отмине.
Ако пари,
ще го забравиш още утре.
Ако тъжи,
ще го изплаче.
Ако ръмжи,
ще го отпрати още днес.
Ако боли.
Дали пак ще отмине.
Ако пари,
вземи ме, за да го усетиш по-добре.
Биляна Карадалиева
Днес, утре и вчера
Предсказването е опасна работа. Особено, ако става дума за бъдещето.
Забравила съм кой го е казал, но ще да е много прав.
Какво е значението на вчера, когато е днес. А какво значи утре, щом живеем във вчера? Къде е настоящето? И заслужава ли си да се ядосваме, че сега-то е различно от това, което сме си мислели, че ще бъде предния ден.
Обърках ли ви? Аз малко се обърках. Повтарям отдавна открита истина – живеенето в настоящето е най-здравословно. Липсата на очаквания е най-полезно. Най-щастливи ще сме, ако позволим на настоящето да съществува такова, каквото е. Да му се насладим съзнателно. Тук и сега. Какво като днешният ден не е такъв, какъвто сме си го представяли. Нали всяка минута е различна, нали всеки миг ни се случва, за да се насладим на живота по възможно най-добрия начин. Ако се закотвим в друг момент от настоящето, ще изтървем настоящата радост, която животът ни дава. Или не 
С наближаването на новата година искам да пожелая много радост и любов на всички.
Наздраве!
Биляна Карадалиева
(снимка: http://www.sxc.hu)
За гласуването и политиката
Всеки, който ме познава, със сигурност ще се изненада от този пост. Политиката е последното нещо, с което бих се занимавала. Нещо обаче ме накара да се замисля. Оказа се, че няма да имам право да гласувам на местните избори – причината е, че политиците приеха критерия “уседналост” и това ми отне правото на вот.
Истината е там, че така или иначе нямаше да гласувам. Не защото нямам мнение или отношение към мястото, на което живея.
Просто не вярвам в системата на управление в момента. Знам, че дори да не вярвам в нещо, то продължава да съществува. Въпросът тук е, че тази система скоро ще се срине. В това съм убедена. Дори нашите политици да бяха истински политици. Всеки, който е гледал и слушал френски, американски или немски политици, знае за какво говоря.
Изчерпана е обаче системата. Започва да вреди, а не да помага. Хората усещат това, политиците също го знаят. Въпрос на време. Не знам какво ще последва. Именно затова моят глас в изборите е безполезен. Все едно да участваш в обречен на провал бунт. Заради самия бунт. Безсмислено е.
Биляна Карадалиева
(снимка: www.sxc.hu)
Ще заспя
Ще заспя.
И ще запазя слънцето зад мен.
Ще отнеса небето,
провесено над мен.
Ще заспя.
И ще оставя мечти за теб.
Ще прибера луната,
надничаща зад мен.
Ще се събудя
и ще оставя пясъка по теб.
Ще приютя тъгата,
избягала от мен.
Ще заспя
и ще запазя слънцето зад мен.
Ще пренеса небето,
провесено над мен.
Биляна Карадалиева
Писмо до добрия старец
Всяка година пиша писмо на Дядо Коледа. Викам му Дядо Мраз, но той е широко скроен и съм сигурна, че не се сърди.
Не искам кукли, електрически влакчета и акордеони. Искам простички неща за себе си и близките си. Тази година пак му написах писмо. Този път бях егоистична и си поисках това, което би ме направило много щастлива. Сигурна съм, че ще го получа. Не защото Дядо Коледа и голям добряк, а защото съм изразила намерението си.
Всъщност никое писмо, което пишем, не е за някой друг. То е предназначено само и единствено за нас. За да разберем какво искаме да кажем на себе си. Как се чувстваме, какво ни липсва и какво ще ни направи щастливи.
Затова аз решавам да пиша писмо до Дядо Коледа повече от веднъж годишно. Всеки месец ще пиша, за да “сверявам” часовника си къде съм, какво имам и как се чувствам. И кое може да го промени
Това е функцията на празниците – да намерим време за себе си. Нищо не ни пречи да направим всеки ден празник.
Биляна Карадалиева
Една голяма усмивка
Усмивките били безплатни… Така казваше някой някога, когато искаше да ме накара да не съм тъжна. Тогава му вярвах, но не съвсем. Сега обаче вече съм убедена, че една единствена усмивка може да струва страшно много. Трудно е да се насилиш да впрегнеш лицевите си мускули за точно тази мимика. Трябва ти предватителна подготовка, приятна обстановка и какво ли още не.
Не, аз не съм песимист. Просто си мисля, че за да можеш да разтеглиш устни в безкрайна усмивка, ти е необходим или много силен катализатор или поредица от факти. Замислял ли си се какво се случва в главата ти, преди да се ухилиш? Спомняш си някоя приятна история, чуваш гласа на приятел, сещаш се за вицовете на Къци?
Веднъж стоях два часа и лицето ми не изразяваше никаква емоция. Именно тогава осъзнах, че хич не е лесно да се усмихваш. Да се нацупиш е лесно. Цъкаш с език защото цените растат, токът поскъпва, комшията те е ядосал… Сигурно и ти се сещаш да още поне 10 фактора, които могат да те накараш да правиш всичко друго, но не и да се усмихнеш.
В такъв момент си спомни всички приятни неща, които са ти се случвали, всички хора, които са ти помагали, всички малки неща около теб, които са те радвали. Едва ли можеш да си спомниш всички тези неща, нужно ти е само едно, за да си спомниш, че си късметлия да си тук. Сега.
Биляна Карадалиева
Парещи бузи и треперещи ръце
Притеснение. Какво е притеснението? Знаем как се изразява. Често разхлопано сърце, незнание къде да си дянем ръцете, парещи бузи. Понякога заекване и трескаво мислене какво да кажем. Опитваме се да се отървем от притеснението, но вместо да си отиде, то се засилва. Тук обикновено грешим. Какво му е лошото да се притесниш? Какво пречи да се вълнуваш от нещо, което да ти отразява по този начин?
Следващия път вместо да се борим срещу трепетите си, по-добре да ги поздравим. Да им се зарадваме. Всяко усещене идва, за да ни покаже нещо. Не, не, че сме слаби. А че все още има събития и хора, които могат да ни докоснат толкова дълбоко, че да ни се отрази дори на физическо ниво. Какво по-приятно от това, че сме чувствителни и усещащи същества. Неслучайно годините еволюция ни е дала такива усещания, не е случайно, че точно определени неща могат да ни изкарат от равновесие. А всяко излизане от баланса е хубав показател къде точно е той – балансът.
Биляна Карадалиева
33 любовни истории за теб
Трудно ми е да представя нещо, което ми е толкова близко на хората около себе си. Затова ще съм лаконична и искрена.
Представям ви третата книга на Тихомир Димитров. Имате пряк онлайн достъп до нея ето тук. Тишо ще ви разходи на различни места, ще ви покаже различни гледни точки. Ще ви срещне с всички форми на любовта, за които се сещате. С много внимание. Ще ви разкаже “33 любовни истории”, а поне една от тях ще остави следа в сърцето ви. Сигурна съм. Приятно четене!
Биляна Карадалиева
