Разкажи ми приказка

А снощи си мечтах да
прегърна необятното небе.
Каква наивност!
Къде ли отлетя моята мечта?

Разкажи ми приказка.
Аз слушам.
Не искам да стоя вече в тази тишина.

Разкажи ми приказка.
За есенния дъжд.
И нека вземем краските от ада –
да стане черно-бял светът.

И прегърнали безкрая
да полетим към вечния си път.
Но ще се върнем,
преди да е изстинал чая –
в илюзията ще се потопим.

Ще бъде синьо-бял днес раят,
но ние няма да се примирим.

Разкажи ми приказка –
с трагичен край…
Това е животът –
повече ад, отколкото рай.

Биляна Карадалиева

Advertisements
Published in: on ноември 20, 2007 at 12:27  Вашият коментар  

Стъклени очи

Дърпам ръце, оплетени в корени.
Крещя и се опитвам
да ги изтръгна.

Прощавам се със сърце,
оплетено в лъжи.
Няма да плача – то вече е мъртво.

Викам една душа –
лутаща се по пътя към истината.
Една изгубена душа.

Много засъхнали сълзи
и молещи за сън,
стъклени очи.

Биляна Карадалиева

Published in: on ноември 19, 2007 at 08:34  Вашият коментар  

Здравейте!

Здравейте, това е моят блог. Тук ще публикувам както избрани от мен стихотворения и поеми, така и всичко, което искам да споделя със света.

Надявам се, че с този блог ще успея да събера около себе си хора със сходни интереси 🙂

Биляна Карадалиева

Published in: on ноември 16, 2007 at 09:50  Вашият коментар