Новата година

Ето, че новата година стремително се е запътила към нас. Още една. От няколко дни всички готвят, шетат и се приготвят да я посрещнат щастливо седнали край някоя маса. Отрупана с хапване и пийване. Приятна компания, съпруг, роднини, деца, внуци… Някои обаче ще са сами. На масата, пред телевизора, заспали на канапето, докато чакат да стане 00 часа. Като казвам сами нямам предвид само тези, които няма с кого да празнуват. Има много хора, които просто се чувстват самотни в подобни дни, макар край тях да има приятели и познати.

Нали знаеш онзи момент, в който президентът на Републиката точно спира да говори и стрелките на часовика ти поясняват, че току-що е настъпила новата година? И точно тогава много от нас няма кого да прегърнат истински, да целунат и да си пожелаят още много години заедно.

За да не ставам банална, ще вметна само, че не си падам по мелодрамите. Въпросът е там, че понякога наистина усещаш липсата на някой до себе си. Някой на когото да вярваш, подкрепяш и всичко останало. Кой ли е измислил празниците?!?

Честите ви Нова 2008-ма година. Дано да е по-различа от всички останали до сега. Подробностите зависят от нас…

Биляна Карадалиева

Published in: on декември 31, 2007 at 19:32  Вашият коментар  

Парченце рай

Животът след смъртта е страшен –
очаква ме далечен път,
човекът в черно – мрачен,
и тъжен райски кът.

Животът след смъртта е труден –
посреща ме очакван край,
страхът огромен – вече буден
и може би парченце рай.

Биляна Карадалиева

Published in: on декември 31, 2007 at 16:40  Вашият коментар  

Лъжа, обляна в захар

Желание, пропито с нежност
залива тиха нощ.
Копнеж, опиянен от болка
целува утрешния ден.

И всичко ново е еднакво.
и всички са ужасни като мен.
Изчакването е ненужно –
нощта ще дойде всеки миг.
Търпението е безкрайно –
очаквам дълго този миг.

Попивам самотата
и крещя докато имам глас.
Отричам вярата в доброто
и проклинам новата лъжа.

Лъжа, обляна в захар –
сладни, но няма нищо вярно
в това ще всичко е наред,
в това, че все ще се оправим.

Биляна Карадалиева

Published in: on декември 10, 2007 at 19:56  Вашият коментар  

Почти полетях

А снощи почти полетях –
разперих криле
и сама ги отрязах.

И кръвта потече
по раменете и ръцете ми –
гореща и червена,
прекрасна и солена.

Обичам чудната луна
и мътното море.
На кръста ми виси една лъжа,
а ножът тихо се поклаща.

Няма помен от съвест,
само много земен разум.
Мразя вчерашния
черен и неверен полет.
Мразя потъналите мисли
и неправилния зов.

А снощи почти полетях –
разперих криле
и сама ги отрязах.

Биляна Карадалиева

Published in: on декември 2, 2007 at 20:18  Вашият коментар