Въздухът е скреж

Въздухът в нощта е скреж.
скрежът е стъкло,
а стъклото е мълчание.

Мълчанието във нощта е студ,
студът е самота,
а самотата – въздухът, който дишаме.

Биляна Карадалиева

Published in: on февруари 24, 2008 at 21:24  Вашият коментар  

Краят

Костите изсъхват.
Сърцата се вледеняват.
Душите си отиват,
а очите се молят за още време.

Още час, още минута живот.
Още секунда сладка болка.
Времето е мъчително добро.

Ледени тръпки.
И слънчева светлина.
Всичко е както беше
и преди, но липсва топлина.

Ръцете неподвижни.
Очите – без сълзи.
Свърши ли всичко?
Свърши ли вече?
Свърши, уви!

Биляна Карадалиева

Published in: on февруари 19, 2008 at 15:50  Вашият коментар  

Да можех

Да можех да се превърна
в собствената си сълза –
да попия в земята
и да умра!

Да можеш да познавам
истинската си душа,
да я продам
и пак да се родя!

Да можех да повярвам
на собствената си лъжа,
да я науча наизуст
и да замълча!

Биляна Карадалиева

Published in: on февруари 4, 2008 at 14:59  Вашият коментар