Полудяла

И снощи пак съм полудяла.
Разбрах едва на сутринта.
Целувах и говорех на луната бяла.
Гледаше ме стресната нощта.

Полетях за малко точно вчера.
За миг реших, че имам и крила.
Усетих се, че падам онемяла.
И знаеш ли? Не бях, не бях и малко помъдряла.

Биляна Карадалиева

Advertisements
Published in: on юли 28, 2008 at 21:41  3 Коментари  

Пътуване

Писмото не стигна до този, за когото беше предназначено. Но изпълни ролята си, попи гнева, мъката и любовта:

„Ще ида до Луната. Едва ли ще е трудно, щом онзи Армстронг се разхожда по нея преди има-няма 40 години. Така, де. Трябва ми само скафадър. Дали водолазкият костюм на чичо ще свърши работа? Би трябвало, защо не.
Още утре ще му го поискам за седмица-две. Трябва да си взема и някаква суха храна за Луната. Ще приготвя разни консерви в един сак.

А, да. Ще си пусна отпуска, че да не ме уволнят.

Няма да те взема с мен на разходка на Луната. Не ми хареса как се държа последния път по телефона. Ако си промениш отношението, може да те поканя следващия път. Но не обещавам нищо.

И така – сак с консерви, вода, водолазкия костюм… какво друго. Да не забравя нещо. Да – спален чувал и палатка.

Оня ден чух, че големите момичета не плачели. Да, бе. Аз вчера ревах. Ама с глас.
Няма как да ида до Луната тази седмица. На чичо му трябвал водолазкият костюм – щял да ходи за миди. Хайде, ще го отложа за друг път. Може би догодина. Тъкмо до тогава ще има с кого да отида. Разходката до Луната ще е чудно преживяване.
Няма да е токова чудно обаче, ако няма с кого да го споделиш.“

Биляна Карадалиева

Published in: on юли 23, 2008 at 18:44  2 Коментари  

Затворничка

Нощта не е липса на слънце –
то винаги грее в душата на някого.
А душата ми търси подслон със светлина –
понякога и на затворниците им омръзва нощта.

Буйната ми кръв може да напои земята –
и аз ще я помисля за червено слънце.
Животът не е липса на смърт.
Колко ли пъти още ще умра?

Земята се опи в кръвта ми –
защо ли й е толкова сладка?
Сигурно защото вече не е сама.
Защо не ме попита –
харесва ли ми такава самота?

Биляна Карадалиева

Published in: on юли 16, 2008 at 19:00  3 Коментари  

Трагедия

Трагедия.
В три части
и ужасно мудна.
А аз съм сценарист и режисьор.

Драма.
Сълзи през смях.
Истерия.
А аз съм очевидец и свидетел.

Комедия?
Ще дойде време и за нея.
След мъничко мъчения
и тъжни погледи.

Биляна Карадалиева

Published in: on юли 10, 2008 at 22:36  Вашият коментар