Раменете ми

На рамене си нося цяла мъка,
грехове, наградите от Луцифер.
Боли, кърви и стене,
ръцете ми са отмалели от презрение.

На раменете ми е кацнал пак декември,
замръзнал от неволи, погълнат от омраза.
Не чувствам слънцето дори когато
от взиране във него очите ми започнат да сълзят.

Солено и горещо, затихващо и глъхнещо.
Греховна тежест, умиращи неволи,
вторачили се в раменете ми,
изплашени от липсата на колебание.

Биляна Карадалиева

Advertisements
Published in: on май 18, 2009 at 10:11  Вашият коментар  

Цветята имали значение

Цветята имали значение,
дали са розови, дали червени,
дали са пролетни…
дали умрели.

Цветята значели любов,
признание за вярност и презрение,
дори тъга и малко откровение.

Дори да значат много,
какво ли значи липсата им,
онази празнота от нежност,
погълнала живота ни.

Биляна Карадалиева

Published in: on май 17, 2009 at 14:51  Вашият коментар  

Разходка в Париж

Да се разходиш в Париж се оказа едно от най-невероятните неща, които могат да ти се случат. Без цел и посока, без да гониш групите японски туристи с маски на лицата (предпазна мярка срещу свинския грип, ъъъ).

Просто се потапяш в атмосферата, в улиците, вдишваш въздуха, попиваш с поглед невероятната архитектура, демонстрираща грандоманията на френските монарси. Вървиш по Шанз-Елизе и запленен от красотата си спомняш уроците по история. В съзнанието ти бързо изплуват картини на немски танкове… тежки танкове пълзящи по паветата право към Триумфалната арка. И настръхваш.

Продължаваш разходката по малките улички на Париж, виждаш десетки дами да сменят лепенки по нозете си… Когато искаш да се разтъпчеш из френската столица не ти трябват бални обувки. Трябва ти нещо удобно, за да можеш да се разхождаш на воля, теглен от невероятния дух на този град.

Стигаш Сена, някой от многото й мостове. Красиви, масивни, запомнящи се. Строени преди десетилетия, но все пак с по няколко платна за превозните средства. Разбираш, че Париж е проектиран да бъде голям град. Ако се огледаш, виждаш Айфеловата кула, ориентираш се по хората, които я сочат възторжено и тръгват към нея.

Инженерен шедьовър, тонове метал, милиони нитове, емблемата на Париж, най-ефективната туристическа атракция във Франция. Кулата е масивна, впечатляваща, внушителна и малко страшна, когато си под нея. Но именно там е и най-красива.

След това сякаш пътят сам те води до Лувъра. Думите са малко, за да бъде описана тази архитектурна забележителност, капители, статуи, произведение на изкуството… Не можеш да му се наситиш. Музеят изумява. С изобилието от невероятни произведения на изкуството. И с липсата на табели на английски език. Виждаш възхода и падението на няколко цивилизации, гледаш смаян извънземните статуи на египтяните, остатъците от културите в Месопотамия, опитваш се да пипнеш Венера Милоска, чакаш с нетърпение да стигнеш до Мона Лиза.

Погледът ти шари във всички посоки, съзнанието ще се опита да побере всеки образ и информация, всяка картина, всяка статуя, всяка емоция.

Париж вдъхновява, опиянява, впечатлява… Вика те отново при себе си.

За още една разходка…

Биляна Карадалиева

Published in: on май 12, 2009 at 12:26  4 Коментари  

Какво искаме…

Какво искаме.. как го искаме… а какво получаваме?

Как го получаваме… това ли сме искали… помним ли какви сме били вчера?

Не съм объркан човек, макар и да звучи така…

Задаването за въпроси помага да сме сигурни в отговорите…

Дали?

Биляна Карадалиева

Published in: on май 1, 2009 at 10:31  2 Коментари