Седни до мене

Включи, включи лампата.
За да ме видиш.
Спокойна, докосната.
С тръпнещо сърце.

Затвори, затвори вратата.
Да не избягам.
Разсеяна и търсеща.
Забравяща тъгата.

Седни, седни
до мене тихо и мълчи.
Без думи ще говорим,
без пера ще полетим.

Биляна Карадалиева

Advertisements
Published in: on юли 30, 2009 at 14:09  Вашият коментар  

Нишки

Истинска, дълбока и висока,
посипана със пепел,
възкръснала след огън,
вода, земя и всички спънки.

Сърцето вижда по-добре,
очите ни разсейват,
умът ни подлудява,
ръцете отмаляват.

Познах, почувствах.
Оплетох се в безкрайни нишки.
Изгорих ги, закърпих ги,
за да ми напомнят.

За тебе, мен, и тях,
за вятъра, стихиите, водата.
За моята и твоята душа,
за самотата.

Биляна Карадалиева

Published in: on юли 29, 2009 at 11:56  Вашият коментар