Да знаеш…

Когато започнеш да се питаш кое е това, което е важно е живота ти, кой си и какво правиш тук, отговорите идват един след друг. Твоята работа е да ги видиш, разбереш и приемеш. Когато отговорите стават повече, въпросите растат лавинообразно. Сякаш всичко ти се изяснява малко по малко. Всичко си идва по местата, дори мислиш, че си намерил себе си. Нали се сещаш – този вътре в теб, който знае какво иска и кой е, а ти цял живот не намираш време да си говориш с него.

Въпросите ти продължават, стават все по-сложни, отговорите започват да се променят. Объркваш се, ядосваш се, отново тръгваш на пътешествие към себе си. Питаш, питаш, питаш… И точно тогава отговорите могат да спрат.

Само за да разбереш, че няма нищо лошо в това да не знаеш. Само за да ти стане ясно, че когато въпросите ти спрат, ще останеш сам със себе си. А това е важният момент. След като оставиш миналото в миналото и бъдещето – там където му е мястото. След като замълчиш и се вгледаш в себе си…

Знаеш, че не знаеш. И в това няма нищо нередно. Вече си на пътя. Тръгнеш ли по него с детска невинност и отворено сърце, няма да има нужда нито от въпроси, нито от отговори. Няма нужда от нищо. Защото ще си със себе си, с мен, с тях. И няма да искаш да знаеш, ти просто ще си това, което винаги си бил, това което се е крило години наред зад представите ти, ограниченията ти, зад егото ти…

Радост, мир и любов.

Биляна Карадалиева

Advertisements
Published in: on декември 7, 2009 at 13:01  Вашият коментар