Страданието

Какво да правя, ако съм нещастна, ако страдам. А ако се чувствам зле, отчуждена, неуравновесена. Ако се чувствам щастлива? Ако сърцето ми бие яростно? Единственият начин да продължа нататък е да бъда. Да бъда в това, което съм, да го изживея и да го споделя. Болката и всички онези неприятни усещания в тялото са показател. Много ясен показател да обърнеш внимание на ситуацията. Природата действа с прости механизми, за да бъде разбрана веднага. Няма как да пропуснеш болката.

Боли те от нечие отношение? Само при няколки думи и очите ти се пълнят със сълзи? Какъв по-лесен начин тялото ти да каже: Внимание! Хиляди години Учители говорят за страданието. Говорят за него и сега. Самото страдание, неговото истинско преживяване, може да ни отведе там закъдето всички сме тръгнали. Умът ни съзнателно избира да изживеем страданието, само за да установим, че сами избираме как да се чувстваме. За да разберем, че страданието е щастие, вълнението е спокойствие и че думите далеч не могат да опишат това, което се случва в нас. В ситуациите, в които се чувстваме приклещени от обстоятелствата, трябва да помним, че една част от нас е чиста и неподправена радост. И да й позволим да бъде.

Биляна Карадалиева

Published in: on април 3, 2010 at 17:39  2 Коментари