Нов свят, нова вселена…

Дойде денят, в който за пореден път се срещнах с чужда култура. Чужди хора, чужда земя, чужд дъжд. Интересно как морето навсякъде сякаш е едно и също – своенравно и успокояващо.

Дните са интересни, изпълнени с толкова много впечатления, че дори забравяш да ги отбелязваш. Дори дъждът не може да те спре да продължаваш да попиваш с поглед прекрасните нови хоризонти.

А всеки получава това, което си е поръчал. Приключения, трудности, усмихнати хора. Светът е прекрасно място, жалко, че почти не го познаваме 😉

Биляна Карадалиева

Published in: on август 29, 2010 at 17:54  Вашият коментар  

Разтуптяно сърце и стегнат куфар

Седя с чаша зелен чай, препускащо сърце и стегнат куфар. Тръгвам. Не знам за кой път. Понякога просто трябва да следваме сърцето си и да стягаме багажа. Въпреки въпросителните и несигурността. Или точно заради тях.

Обичам да пътувам, обичам да разучавам нови светове и вселени. Това съм аз. Сега.

Пожелавам на всеки пътешественик чудесно пътуване. Независимо дали вътре или извън себе си.

Биляна Карадалиева

Published in: on август 22, 2010 at 13:02  Вашият коментар  

През прозореца

Хлопване. Откъм вратата. Чувам го ясно, а мъжът, който бил намушкан в леглото си, докато спи не е чул и звук.

Лято е. Прозорците и вратите били отворени. Някой влязъл през единия прозорец, хапнал в кухнята, гледал телевизия. Изпушил цигара съвсем спокойно. После взел ножа, с който до преди малко рязал салам. Нахлул в спалнята и започнал да коли мъжа, който спял непробудно до съпругата си.

Чувам хлопване и разказът на вдовицата, който съм чула в съдебната зала, се разиграва пред очите ми. Полунощ е, а съм сама. Колко е лесно някой да влезе? Заспивам трудно, гледайки прозореца, няколко пъти проверявам дали е добре затворен.

(още…)

Published in: on август 13, 2010 at 20:07  Вашият коментар  

По пътя…


На пътя
Вървим по пътя си, дори да не го знаем през цялото време. Дори да спим, мозъкът работи, нали така. Така че дори да не знаем защо и как, тялото ни върви по пътя.

Може да ни е тъжно, да сме радостни, пътят да ни харесва, възможно е да обикнем някого, а да го подминем. Може да поплачем, а насрещният вятър да бие мокрото ни лице. Но в момента, в който се усмихнем, слънцето ще се покаже и в най-тъмната нощ, бризът ще ни погали, а дори и да сме сами, ще се почувстваме подкрепени от цялата Вселена. Защото ще е точно така. Стига да й позволим, цялата Вселена ще ни помогне да постигнем всичко, което поискаме. С усмивка. И радост.

Затова, дори понякога да ходим с наведена глава и да мислим, че това не е нашият път, не бива да забравяме да погледнем към небето. Да усетим природата около нас, да почувстваме, че всичко диша и ни обича. Когато решим, че целият свят е против нас, трябва просто да погледнем света от друг ъгъл. За да видим, че не е така. Че често черното е бяло, че истината е противоречива, а ние оставаме същите колкото и да се променяме.

Вървим, независимо дали ни харесва или не. А понякога пътят изглежда безкраен.

Биляна Карадалиева

Published in: on август 2, 2010 at 11:16  2 Коментари