Към себе си

Твърде много неща могат да ти се случат. Толкова шокиращи за човешката ти психика, че дори да те накарат да се парализираш и да не можеш да мислиш трезво. Или изобщо.

Опасността да се пуснеш по течението, е че не знаеш накъде отива реката. Водата е толкова силна, че може да те повлече по невероятни пътища – през поляни, тиня, скали. Стряскащо е, че всичко е възможно. И вдъхновяващо. Щом най-големите мизерии са възможни, то възможни са и най-хубавите неща. Тези, които някои наричат приказни!

Ако кошмарите са на прага ти или дори в дома ти, то точно там могат да се намират и приказките.

Оказва се трудно да запазиш философската си мисъл в турбулентността на всичко, което може да ти се случи. Трудно е наистина, когато си затрупан в калта, да се надигнеш, да погледнеш нещата като страничен наблюдател и да си спокоен.

Как да си спокоен когато крехкият ти свят, който си градил години наред, се срине със земята за часове? Безсмислено е да се престараваш да търпиш всичко, в което си се набутал. Понякога е най-добре да се отдръпнеш и да бягаш, за да спасиш себе си. Преди да си се увлякъл в новата, сложна и потискаща игра, която животът ти предлага.

Дори да изгубиш всичко, не бива да си позволяваш да изгубиш себе си. Компромисът със себе си е най-голямото предателство. Можеш да преживееш предателството на всеки друг – на приятел, любовник или приятел, но да го направиш сам, е самоубийствено.

Нощта е най-тъмна преди зазоряване. Така казват. От теб се иска само търпение и усет, за да дочакаш подходящия момент да се оттеглиш от мрака и да се порадваш на слънцето.

Биляна Карадалиева

P. S. Ако виждате снимката размазана, проблемът не е във вас. Често виждаме неясно околните и дори себе си 🙂

Published in: on септември 30, 2010 at 21:20  Вашият коментар  

На края на света започва началото

От твърде много емоции може и да не ти се споделя. При мен така се получава. Как да отсееш най-интересното, когато животът те засипва с всичко, което не си очаквал. Проблемът да нямаш очаквания е, че доста се изненадваш от резултатите на действията си.

Тази публикация няма да има снимка. Снимките не умеят да показват действителността такава каквато е. Изкривяват я по един особен начин.

Казват, че по-голямо кино от живота няма. Вярно е 🙂 И когато решиш, че си затънал до уши в помия, се появява пролетното птиче, дори и да е есен.

Биляна Карадалиева

Published in: on септември 19, 2010 at 12:56  Вашият коментар