33 любовни истории за теб

Трудно ми е да представя нещо, което ми е толкова близко на хората около себе си. Затова ще съм лаконична и искрена.

Представям ви третата книга на Тихомир Димитров. Имате пряк онлайн достъп до нея ето тук. Тишо ще ви разходи на различни места, ще ви покаже различни гледни точки. Ще ви срещне с всички форми на любовта, за които се сещате. С много внимание. Ще ви разкаже „33 любовни истории“, а поне една от тях ще остави следа в сърцето ви. Сигурна съм. Приятно четене!

Биляна Карадалиева

Advertisements
Published in: on октомври 26, 2010 at 13:16  Вашият коментар  

Отново на 17

Онзи ден станах на 17. Отново. Не празнувах, защото когато си на 17, всеки ден е празник.

Няма нужда да се правиш на това, което не си. Чувстваш се на 17 – значи си на толкова! Животът е приказка, но ти вече си наясно какво всъщност представлява той. Ясно осъзнаваш всяко действие и причина. И можеш пълноценно да се насладиш на играта, която животът ти предлага.

Правиш всичко, което мислиш, че не можеш. Впускаш се в приключения, които изглеждат абсурдни. Забавляваш се от сърце без да мислиш за минало и бъдеще. Тук и сега. На 17! 🙂

Честит рожден ден. Не поглеждай в личната си карта! Ставаш на толкова, на колкото сърцето ти поиска. Дори да празнуваш за десети път.

Published in: on октомври 24, 2010 at 17:08  2 Коментари  

Какво те прави щастлив

Няма значение на колко години си. Няма значение и къде си живял и къде се намираш в момента. Няма никакво значение с какво си се занимавал до сега, нито какво искаш да правиш след пет години. Единственото, което има значение, е да разбереш кое те прави щастлив в момента. Точно сега.

Луташ се, блъскаш се в брега на поредната си осъществена мечта или преминало приключение. Да, животът е пълен с приключения. Можеш да ги заобиколиш или да си обуеш маратонките и да се впуснеш в тях през глава. С усмивка и желание. Защото животът е играта, която е толкова красива, че може да се объркаш, че е истина. Не, не е Nintendo игра. Много по-съвършено хубава е, много по-реалистична, а никой не ти обяснява правилата. Част от приключението е да установиш какви са правилата. А те се променят постоянно, защото част от теб винаги се променя. Точно така – ти определяш правилата, ти сменяш жанра на играта, сменяш героите и собствената си позиция спрямо всички участници и ситуации. Как да се сърдиш на правилата, ако знаеш, че сам ги определяш?!? Затова е сложна тази игра, затова е толкова предизвикателна.

А най-невероятното е, че няма начин да я изгубиш. Пътят ти може да криволичи колкото си искаш, но крайната точка винаги е достижима. По един или друг начин. Въпросът е как да се насладиш на пътя и да си щастлив. Как да намериш прекия, прекрасен път, който те води към нови хора, нови преживявания и нови чувства.

Разбери какво те прави щастлив. Попитай себе си, ако искаш. Понякога е трудно, защото това, което те прави щастлив може да се промени, може да не се хареса на околните, може дори да звучи абсурдно. Избягвайки го, ще се чувстваш не на място, ще се моташ, ще сменяш настроение с настроение, докато сърцето ти се опитва да ти изкрещи какво иска да прави.

Когато си нещастен си дай време, малко самота и тишина. Успокой се, няма накъде да бързаш, няма с кого да се напреварваш. Благодари на живота за всичко, което ти е дал до сега и помоли за посока. Себе си. Така най-лесно ще разбереш какво ти липсва и какво ще те направи щастлив. А това е начинът да сътворим един по-приятен живот, по-красив път, по-невероятни преживявания и познанства.

Не забравяй, че дори да има облаци, то слънцето все още е там, нищо че не го виждаш.

Биляна Карадалиева

Published in: on октомври 13, 2010 at 10:33  Comments (1)  

Сън сънувах

Сън сънувах без да помня.
Сън вълшебен, непознат.
Бури, пещери и океан,
радост скрита, опиат.

Сън сънувах без да искам.
Теб не чаках, нищо нямах.
Денем тичах, нощем скитах,
а следобедите си мълчах.

Сън сънувах без да помня.
Истински, реален, черно-бял.
Вълни от мрак и пясък без покой,
целувки скрити, счупено сърце.

Биляна Карадалиева

Published in: on октомври 4, 2010 at 16:55  Вашият коментар