Ще заспя

Ще заспя.
И ще запазя слънцето зад мен.
Ще отнеса небето,
провесено над мен.

Ще заспя.
И ще оставя мечти за теб.
Ще прибера луната,
надничаща зад мен.

Ще се събудя
и ще оставя пясъка по теб.
Ще приютя тъгата,
избягала от мен.

Ще заспя
и ще запазя слънцето зад мен.
Ще пренеса небето,
провесено над мен.

Биляна Карадалиева

Advertisements
Published in: on ноември 30, 2010 at 12:33  Вашият коментар  

Писмо до добрия старец

Всяка година пиша писмо на Дядо Коледа. Викам му Дядо Мраз, но той е широко скроен и съм сигурна, че не се сърди.

Не искам кукли, електрически влакчета и акордеони. Искам простички неща за себе си и близките си. Тази година пак му написах писмо. Този път бях егоистична и си поисках това, което би ме направило много щастлива. Сигурна съм, че ще го получа. Не защото Дядо Коледа и голям добряк, а защото съм изразила намерението си.

Всъщност никое писмо, което пишем, не е за някой друг. То е предназначено само и единствено за нас. За да разберем какво искаме да кажем на себе си. Как се чувстваме, какво ни липсва и какво ще ни направи щастливи.

Затова аз решавам да пиша писмо до Дядо Коледа повече от веднъж годишно. Всеки месец ще пиша, за да „сверявам“ часовника си къде съм, какво имам и как се чувствам. И кое може да го промени 🙂

Това е функцията на празниците – да намерим време за себе си. Нищо не ни пречи да направим всеки ден празник.

Биляна Карадалиева

Published in: on ноември 24, 2010 at 10:15  Вашият коментар  

Една голяма усмивка

Усмивките били безплатни… Така казваше някой някога, когато искаше да ме накара да не съм тъжна. Тогава му вярвах, но не съвсем. Сега обаче вече съм убедена, че една единствена усмивка може да струва страшно много. Трудно е да се насилиш да впрегнеш лицевите си мускули за точно тази мимика. Трябва ти предватителна подготовка, приятна обстановка и какво ли още не.

Не, аз не съм песимист. Просто си мисля, че за да можеш да разтеглиш устни в безкрайна усмивка, ти е необходим или много силен катализатор или поредица от факти. Замислял ли си се какво се случва в главата ти, преди да се ухилиш? Спомняш си някоя приятна история, чуваш гласа на приятел, сещаш се за вицовете на Къци?

Веднъж стоях два часа и лицето ми не изразяваше никаква емоция. Именно тогава осъзнах, че хич не е лесно да се усмихваш. Да се нацупиш е лесно. Цъкаш с език защото цените растат, токът поскъпва, комшията те е ядосал… Сигурно и ти се сещаш да още поне 10 фактора, които могат да те накараш да правиш всичко друго, но не и да се усмихнеш.

В такъв момент си спомни всички приятни неща, които са ти се случвали, всички хора, които са ти помагали, всички малки неща около теб, които са те радвали. Едва ли можеш да си спомниш всички тези неща, нужно ти е само едно, за да си спомниш, че си късметлия да си тук. Сега.

Биляна Карадалиева

Published in: on ноември 15, 2010 at 13:21  Вашият коментар  

Парещи бузи и треперещи ръце

Притеснение. Какво е притеснението? Знаем как се изразява. Често разхлопано сърце, незнание къде да си дянем ръцете, парещи бузи. Понякога заекване и трескаво мислене какво да кажем. Опитваме се да се отървем от притеснението, но вместо да си отиде, то се засилва. Тук обикновено грешим. Какво му е лошото да се притесниш? Какво пречи да се вълнуваш от нещо, което да ти отразява по този начин?

Следващия път вместо да се борим срещу трепетите си, по-добре да ги поздравим. Да им се зарадваме. Всяко усещене идва, за да ни покаже нещо. Не, не, че сме слаби. А че все още има събития и хора, които могат да ни докоснат толкова дълбоко, че да ни се отрази дори на физическо ниво. Какво по-приятно от това, че сме чувствителни и усещащи същества. Неслучайно годините еволюция ни е дала такива усещания, не е случайно, че точно определени неща могат да ни изкарат от равновесие. А всяко излизане от баланса е хубав показател къде точно е той – балансът.

Биляна Карадалиева

Published in: on ноември 11, 2010 at 09:54  2 Коментари