Кървиш

Кървиш.
Разкъсан,
отегчен.
И мрачен.

Крещиш.
Оплетен,
препъваш се
и падаш.

Кървиш.
Без мен,
без теб,
без цвят.

Лежиш.
Не мърдай.
Не докосвай.
Погледни и бягай.

Биляна Карадалиева

Advertisements
Published in: on февруари 24, 2011 at 14:01  2 Коментари  

И отплавах

Срещнах.
Тръгнах.
И отплавах.

Отпих.
Ликувах.
И затварях.

Лежах.
Издишах.
И се смях.

Целунах вятъра,
поисках прошка.
Замлъкнах.
И заспах.

Биляна Карадалиева

Published in: on февруари 18, 2011 at 11:32  Вашият коментар  

Твоето мнение в твоята община

Май разбрах защо не потръгват нещата по нашите ширини. Стана ми ясно защо нашият глас като управлявани все остава нечут и защо нашето мнение си остава само наше и си го мърморим вечер у нас.

Всяка община си има годишен бюджет, нали така. Той се определя от разни хора, избрани от нас, доколкото знам. Обаче има нещо такова като публично обществено обсъждане на бюджета на общината. Така разбрах. Та, значи. Отиваш в общината, ако имаш желание да си речеш своето мнение как и защо да се харчат едни пари в различни сфери.

Ако много искаш да дадеш идея какво да се случва в сферата на здравеопазването в родния ти град, отиди в сряда, точно в 10 часа сутринта в една зала в общината.

Идеално е измислено, нека проведем публични обсъждания с активните граждани в работен ден и работен час. Тъй ще сме сигурни, че никой няма да дойде.

Имало нулева посещаемост, казват от общината. Изненадващо!? Може би защото по това време баба ми е свободна, но ходи на пазар за зеле.

Аз от политика не разбирам, ама от прецакване – много.

Необсъдилата публично,
Биляна Карадалиева

Published in: on февруари 16, 2011 at 12:31  Вашият коментар