Почти повярвах

Почти, почти повярвах.
На себе си, на своето сърце.
Почти бях убедена,
че пак не съм сама.

Почти, почти повярвах.
Тъй харесах любовта.
Почти бях сигурна.
Че този път е истинска.

За малко да повярвам,
за много да тъжа,
че пак не искам самота,
не искам пак да съм сама.

Почти, почти повярвах в любовта.
Заплюх сама сърцето,
обляна във сълзи,
избягах пак сама.

Биляна Карадалиева

Published in: on април 11, 2011 at 10:57  2 Коментари  

Еволюция на глупостта

Какво правиш? Скатаваш се, отбягваш важни разговори, правиш се на ударен, ще се срещнеш с приятел утре, ще си поговориш с роднините след месец?

Ако си жив, разбира се. Какво трябва да ти се случи, за да разбереш, че е хубаво да живееш тук и сега? Сякаш ти е последният ден на Земята. Щото може наистина да е такъв.

Правим се на важни, на интересни, на недостъпни, намираме си тъпи оправдания, само и само да отложим нещата. Може да няма време обаче. Трябва ли да гледаш новините по телевизията, за да се убедиш, че няма какво да отлагаш? Трябва ли нещо лошо да се случи на твой близък, за да ти светне, че няма да си тук вечно? Глупаво, а?

Всичките години еволюция сме ги пратили по дяволите, като сме решили да си правим живота сложен и да не действаме така, както искаме. Играем игри, правим схеми, кроим планове? Защо?

Биляна Карадалиева

Снимка: http://www.sxc.hu

Published in: on април 1, 2011 at 16:10  Вашият коментар