Не търсих

Не търсих,
не очаквах.
Исках
и мечтах.

За някой като теб.
За истина,
целувки,
за красивата луна.

Не бягах,
не вървях назад.
Пожелах,
получих.

Повече от теб,
повече от мен.
Дъх затаен
и тръпнещо сърце.

Не търсих,
не очаквах.
Исках
и мечтах.

Светът дори
да се обърне.
Слънцето при мене
ще се върне.

Биляна Карадалиева

Advertisements
Published in: on май 25, 2011 at 09:17  Вашият коментар  

Почти повярвах

Почти, почти повярвах.
На себе си, на своето сърце.
Почти бях убедена,
че пак не съм сама.

Почти, почти повярвах.
Тъй харесах любовта.
Почти бях сигурна.
Че този път е истинска.

За малко да повярвам,
за много да тъжа,
че пак не искам самота,
не искам пак да съм сама.

Почти, почти повярвах в любовта.
Заплюх сама сърцето,
обляна във сълзи,
избягах пак сама.

Биляна Карадалиева

Published in: on април 11, 2011 at 10:57  2 Коментари  

Еволюция на глупостта

Какво правиш? Скатаваш се, отбягваш важни разговори, правиш се на ударен, ще се срещнеш с приятел утре, ще си поговориш с роднините след месец?

Ако си жив, разбира се. Какво трябва да ти се случи, за да разбереш, че е хубаво да живееш тук и сега? Сякаш ти е последният ден на Земята. Щото може наистина да е такъв.

Правим се на важни, на интересни, на недостъпни, намираме си тъпи оправдания, само и само да отложим нещата. Може да няма време обаче. Трябва ли да гледаш новините по телевизията, за да се убедиш, че няма какво да отлагаш? Трябва ли нещо лошо да се случи на твой близък, за да ти светне, че няма да си тук вечно? Глупаво, а?

Всичките години еволюция сме ги пратили по дяволите, като сме решили да си правим живота сложен и да не действаме така, както искаме. Играем игри, правим схеми, кроим планове? Защо?

Биляна Карадалиева

Снимка: http://www.sxc.hu

Published in: on април 1, 2011 at 16:10  Вашият коментар  

Ще счупя днес света

Ще счупя днес света.
Ще си поискам рестото.
И ще отлетя.

Ще скъсам белезниците.
Ще взема всичко свое.
Ще скоча от високо,
но едва ли ще летя.

Ще прескоча играта,
ще чакам на финиша,
ще пия до дъно,
ще гледам нищото в очите.

Биляна Карадалиева

Published in: on март 15, 2011 at 11:56  2 Коментари  

Осми март е!

Осми март е! Дали комунистически, дали празник на мама, дали денят, който изхранва цветарите за месец напред. Няма значение.

Осми март е! Ден, в който можем да поспрем за малко. Да спрем да бързаме, да погледнем към жените и да им благодарим, че са част от живота ни.

Нека днес позволим да ни отворят вратата, да ни носят на ръце, ако изкълчим крак и да приемем цветето, избрано с внимание.

Осми март е! Как се справят жените в този мъжки свят се чудя понякога. Трудно! Усилията са толкова много, напъните са безкрайни. Да докажем, че ни бива, че можем всичко, което могат и мъжете. Че и по-добре! Защо ни е? Ние сме жени – нежната половина на човечеството. Творческата й сила, изящната част от населението на планетата.

Можем да се правим на силни, на твърди и на можещи. Ще познаете тези жени по тъжните погледи, подранилите бръчици и пресилената усмивка. Някой трябва да им каже, че няма нищо лошо в това да си жена, в това да имаш нужда от подкрепа и обич. Няма нищо нередно да поискаш обич и подкрепа.

Осми март е! Честит празник на всички момичета!

Биляна Карадалиева

снимка: http://www.sxc.hu

Published in: on март 8, 2011 at 11:38  Comments (1)  

Кървиш

Кървиш.
Разкъсан,
отегчен.
И мрачен.

Крещиш.
Оплетен,
препъваш се
и падаш.

Кървиш.
Без мен,
без теб,
без цвят.

Лежиш.
Не мърдай.
Не докосвай.
Погледни и бягай.

Биляна Карадалиева

Published in: on февруари 24, 2011 at 14:01  2 Коментари  

И отплавах

Срещнах.
Тръгнах.
И отплавах.

Отпих.
Ликувах.
И затварях.

Лежах.
Издишах.
И се смях.

Целунах вятъра,
поисках прошка.
Замлъкнах.
И заспах.

Биляна Карадалиева

Published in: on февруари 18, 2011 at 11:32  Вашият коментар  

Твоето мнение в твоята община

Май разбрах защо не потръгват нещата по нашите ширини. Стана ми ясно защо нашият глас като управлявани все остава нечут и защо нашето мнение си остава само наше и си го мърморим вечер у нас.

Всяка община си има годишен бюджет, нали така. Той се определя от разни хора, избрани от нас, доколкото знам. Обаче има нещо такова като публично обществено обсъждане на бюджета на общината. Така разбрах. Та, значи. Отиваш в общината, ако имаш желание да си речеш своето мнение как и защо да се харчат едни пари в различни сфери.

Ако много искаш да дадеш идея какво да се случва в сферата на здравеопазването в родния ти град, отиди в сряда, точно в 10 часа сутринта в една зала в общината.

Идеално е измислено, нека проведем публични обсъждания с активните граждани в работен ден и работен час. Тъй ще сме сигурни, че никой няма да дойде.

Имало нулева посещаемост, казват от общината. Изненадващо!? Може би защото по това време баба ми е свободна, но ходи на пазар за зеле.

Аз от политика не разбирам, ама от прецакване – много.

Необсъдилата публично,
Биляна Карадалиева

Published in: on февруари 16, 2011 at 12:31  Вашият коментар  

Ако боли

Ако боли,
то ще отмине.
Ако пари,
ще го забравиш още утре.

Ако тъжи,
ще го изплаче.
Ако ръмжи,
ще го отпрати още днес.

Ако боли.
Дали пак ще отмине.
Ако пари,
вземи ме, за да го усетиш по-добре.

Биляна Карадалиева

Published in: on януари 30, 2011 at 20:24  Вашият коментар  

Днес, утре и вчера

Предсказването е опасна работа. Особено, ако става дума за бъдещето.
Забравила съм кой го е казал, но ще да е много прав.

Какво е значението на вчера, когато е днес. А какво значи утре, щом живеем във вчера? Къде е настоящето? И заслужава ли си да се ядосваме, че сега-то е различно от това, което сме си мислели, че ще бъде предния ден.

Обърках ли ви? Аз малко се обърках. Повтарям отдавна открита истина – живеенето в настоящето е най-здравословно. Липсата на очаквания е най-полезно. Най-щастливи ще сме, ако позволим на настоящето да съществува такова, каквото е. Да му се насладим съзнателно. Тук и сега. Какво като днешният ден не е такъв, какъвто сме си го представяли. Нали всяка минута е различна, нали всеки миг ни се случва, за да се насладим на живота по възможно най-добрия начин. Ако се закотвим в друг момент от настоящето, ще изтървем настоящата радост, която животът ни дава. Или не 🙂

С наближаването на новата година искам да пожелая много радост и любов на всички.
Наздраве!

Биляна Карадалиева

(снимка: http://www.sxc.hu)

Published in: on декември 25, 2010 at 18:35  3 Коментари