Излива се река от яд,
не съм я канила, не я обичам.
Късат ми се нервите
една подир една,
усещам липсата на разум.
Идва изгревът така желан,
макар и пак без слънце.
И плача пак, дори и без сълзи,
преглъщам ги и крача.
Не виждам и не чувам.
Вървя в мъгла и плувам бавно.
Тялото ми носи се в тъга,
загубих себе си. За малко.
Биляна Живкова
И ако падна по лице,
ударя се и стана –
изплашена и мръсна,
разрошена и тъжна.
Ако сърцето ми прескача лудо,
забравило какво е мир –
забързало се вчера,
изгубило представата за днес.
И хаосът настъпва бързо,
прехапвам устно пак сега.
Очи затварям тихо
и дишам шумно през нощта.
Биляна Карадалиева
Пеперудените шарки оцветиха пак нощта.
Танцуват сенките им малки върху бялата стена.
Очаквам полъха на вятъра, пропит с ухание на рози.
Надявам се на слънцето, оплетено в косите ми.
Пчелите обикалят с нежен танц градината,
докоснали с крачета цветовете, те запяват.
Седнала до тях, ги наблюдават,
опитвам се да ги достигна, да ги разбера.
С ръце обвивам светлината, да мога да я задържа.
Наум приказвам и на топлината, огряла пролетта.
И лягам тихо на легло от паднали листа,
замечтана и спокойна, докоснала твоята ръка.
Биляна Карадалиева
Ще забравя, ще ми мине.
Ще погледна нещата отстрани.
Ще се загледам във небето.
Слънцето ще видя за първи път.
Мечтата ще си спомня.
Очите ми ще свeтят.
Ще бъда такава,
каквато бях преди.
Биляна Карадалиева
Летя ли нощем, денем падам като камък.
Не искам, не поръчвам, не помислям.
Но получавам тонове тъга.
Тъй мъчно, тъй нещастно вие.
Сърцето ми, потънало е в минало.
Сълзите бърша, стискам с треперещи ръце.
Горчи и е солено, както и преди.
Не исках, не поръчвах.
Не съм мечтала за това.
Душата ми прегъната на четири.
Не мога да преглътна,
не мога да погледна,
не искам повече да знам,
не знам какво да правя.
Лицето ми заровено в коси.
Глава в стената да ударя.
Сърцето да зашия с бял конец.
Усмивка да си купя.
Започва нов, прекрасен ден.
Биляна Карадалиева
И луната ще ме заведе при теб.
Засрамена ще ме обгърне,
за да видя любовта ти
за пореден път.
Нощта ще ме прегърне в нежна роба,
докато тихо ходя аз към теб.
Сърцата ни за да се срещнат
като за първи път.
Звездите ще ни галят леко.
Треперейки ще търся твоята ръка.
Очи за да притворя
и до теб спокойна да заспя.
Биляна Карадалиева
Излъгана, предадена и празна.
Доскоснах теб и после нищото.
Боли, горчи и после щипе.
Обичаш ли ме още?
Обичал ли си ме въобще?
Прецакана, излъгана, осмяна.
Целувах те със затворени очи.
Наивна, глупава, изгубена.
Обичам те все още.
Обичай ме и ти.
Излъгана, предадена и празна.
От яд ще срина всичките стени.
Цвeтята ще изтръгна.
И търсеща доверието, ще остана.
Биляна Карадалиева
Ще стана ли достойна
ръцете си, ако омажа с кръв?
Ще стана ли красива
косите си, ако окалям днес?
Ще ме приемеш ли сериозно,
ако роклята сменя с корсет?
Ще поискаш ли да ме погледнеш,
ако пред очите си издигна плет?
Ще стана ли достойна,
ако стана някой друг?
Ще стана ли красива,
ако си тръгна днес оттук.
Биляна Карадалиева
Лежи, очаква те и дебне.
Разсеяш ли се, всичко свършва.
Обикваш безразсъдно.
Замислиш ли се, всичко свършва.
Очите виж в тъмнината.
Премигват бавно и мълчат.
Не искаш дума да продумаш.
Промъкваш се и тръгваш
право срещу тях.
Отърсваш се, поклащаш се и ставаш.
Не помниш болката, нали?
Светът така устроен е, навярно.
Та безразсъден да си утре пак, уви.
Билянa Карадалиева
Разбий сърцето ми,
начупи го на парчета.
Смачкай всички чувства,
разкъсай ме жива.
Докосни ме докато изстивам,
поискай още, помоли за време.
Да ме боли, да хапе
и да вика до безкрай.
Душата си ти дадох.
Изгони я, затвори я.
Продай я на непознат.
И ме пусни.
Чупили са сърцето ми и преди.
Разбивали са мечтите ми,
разкъсвали са чувствата ми
твърде много пъти.
Нощите изглеждаха безлунни
без сърце, което да усети.
Дните бяха мрачно дълги
без душа, която да почувства.
Чупили са сърцето ми и преди.
Разбивали са мечтите ми,
разкъсвали са ме на части.
Но всеки път боли.
Биляна Карадалиева
Блогът на Биляна 